Бъдете любезни към онези, които не разбират пътя, по който сте поели. Никой не може да познае пътя на другия. Защото Пътеводителят е уникален за всеки пътник по неговия или нейния път. Пътят понякога е приятен, а друг път - кошмар от изпитания. Всички те са необходими, ако искаме да се превърнем в напълно съзнателни и осъзнати човешки същества, които един ден могат да носят светлината на факела за други. Понякога това е самотен път, пълен с пропадания, а друг път - градинска пътека, изпълнена с приятелство и наслада.
© 2010 М.Н. Хопкинс
This is a small part of a longer discourse that I wrote in 2010. To read the full discourse please click on the link provided below:
https://mnhopkins.blogspot.com/2010/12/message-of-encouragement-to-those-who.html
No comments:
Post a Comment